Новите ми очи

Публикувано на 27 януари, 2009 в Ежедневие с етикети Зрение, Лазерна корекция

Още когато съм бил на 4 годинки, родителите ми ми показали самолет в небето, който очевидно всички успяли да видят без мен. От там се разбрало, че имам проблем със зрението и ми сложили очила. Няколко години по късно ги замених за контактни лещи и вече 20 години знам какво е да имаш проблем със зрението и да не можеш да виждаш нормално. Поразучих нещата и разбрах, че двете най-добри клиники за лазерна корекция на зрението се намират в гр. Варна. Спрях се на очната клиника Света Петка. Отидох на контролен преглед още през края на миналата година и там ми казаха, че диоптрите, които съм достигнал с разширени зеници са общо 18  на двете очи, говорим за плюсове, далекогледство. Реших, нямам избор, това е един огромен диоптър и задължително трябва да го премахна. След като се консултирах с лекарите от клиниката, насрочихме час за края на януари. Не трябваше да нося контактните си лещи 1 месец преди операцията, карах автомобил с очила. Отидох във Варна един ден преди операцията, честно казано не бях много притеснен, по-скоро развълнуван от това, което ми предстои. Знаех, че самата операция е доста кратка и няма да боли. Сутринта в 9ч на другия ден ми направиха едно последно изследване и отидох в чакалнята пред операционната. Преди мен имаше още 2 жени, всяка от тях мина за не повече от 10-15мин и дойде и моят ред. Обясниха ми, че поради много големия ми диоптър, който ми е вроден, операцията ще бъде малко по-продължителна от обикновенното, за да могат да премахнат възможно най-голям диоптър. Казаха ми, че в началото ще имам проблем с фокосирането, ще виждам добре на близко и средно разстояние а на далеч няма да мога, но това ще се оправи с месеците, от 1 до 6 месеца трябва всичко да се изчисти. Влезнах, казаха ми, че когато легна на стола(сядам на стола и после той се спуска до легнало положение) не трябва да мърдам, а само да гледам нагоре в лазера. Също така ми казаха, че когато ми говорят да не отговарям или кимам в знак на съгласие, тъй като не трябва да си мърдам главата, лицето и очите. Първо започнаха с дясното ми око – 11 диоптъра + астегматизъм. Д-р Тошо Митов залепи горния и долния ми клепач, като горния ми го залепи чак на средата на челото. След това ми вкара нещо като буркан, което трябваше да обхване цялото ми око, явно да го изолира хубаво. Това беше най болезненото от цялата операция, честно казано си болеше, не знам колко навътре влезе но имам чувството, че беше доста. След което ми капна една капка, сложи нещо кръгло на окото ми, което издаваше звук все едно реже нещо. Махна го и с нещо като пинсета взе нещо кръгло от окото ми и не виждах нищо, виждах само червената точка над мен. Пуснаха лазра и ми казаха да гледам само в червената точка. Асистентът му започна да брои от 140 назад през 10, като това явно бяха секундите. Свършиха, след което ми върнаха отново със същата пинсета това което ми бяха взели от окото и аз пак можех да виждам. Веднага след това повториха същата процедура и с другото ми око. Накрая залепиха една маска с две големи прозрачни капачета на лицето ми и казаха да не я свялам, че те ще я свалят на другия ден сутринта, когато дойда на преглед. Също така, хубаво би било да държа очите си първите 5-6 часа затворени като се прибера. Хотелът ми беше на 10 минути от клиниката, прибрах се веднага, с придружител разбира се и си легнах в леглото. Първият час-час и половина не спираха да ми текът сълзи от очите и да ми люти. След около два часа се поуспокоих и заспах за 2-3 часа. Цял ден прекарах в стаята на пуснати щори в леглото. На другия ден отидох в клиниката за първия контролен преглед, втория е след седмица а третия след месец. В декларацията, която подписах преди да се оперирам, пишеше, че операцият има 90% шанс за успех, а мен ме притесняваха другите 10%. Махнаха ми маската от лицето и ме прегледаха, слава богу успокоиха ме, че всичко е минало успешно. Дадоха ми капки, които трябва да си капя всеки ден в очите през определен интервал от време и ме предупредиха, че първите седем нощи трябва да нося маската, за да предпазя очите от неволно нараняване с ръката или във възглавницата. Нямаше забрани за къпане, гледане на телевизия, стоене пред компютър или четене, единственото, което не можех да правя е да търкам очите си, да избягвам контактните спортове, басейните и сауните. Общо взето почти нищо сериозно, най-неприятно ми беше да слагам маската всяка вечер преди да заспя и да я махам всяка сутрин.
Това е всичко, все още не съм ходил на първия контролен преглед, но сами си представете колко хубаво е зрението ми в момента след като пиша тази статия без да ползвам очила или др. помощни средства. Пиша това за всички с проблеми с очите, да разкажа как протича една такава операция и колко невероятен е после ефекта. Пожелавам го на всеки.