Публикувано на 9 юли, 2009 в Игри с етикети 3D Shooter, игра
Преди малко, от нямане на какво да правя, защото така и така съм настроен за почивка, реших да сваля някоя игра. Порових се малко и видях петата част на Call of Duty. Тъй като съм голям фен на поредицата, превъртял съм първите четири, реших да я инсталирам и да поиграя. Няма да се правя на поредния гейм критик и да оценявам звукове, графика и геймплей, а направо ще премина към същността или това, което ме накара да я изтрия след половин час игра.
Графика и реализъм бяха на макс, всичко беше много интересно, но до един момент. Още в първото ниво започнах да се сблъсквам с препятствия. Не говоря за вражеските японци, говоря за заобикалящия свят. Както си ходя и изведнъж спирам, оказва се, че пред мен има някаква бабуна или дънер и не мога да мина без да погледна надолу и да заобиколя. Справих се, но по-напред, когато се опитах да прескоча някоя ограда, на пръв поглед по-ниска от моя скок, не успях. Също така се оказа, че се срещат зони, до които нямаме достъп. Не навсякъде можеш да се разхождаш и най-интересното беше, че дори къщи с отворени врати или други места, на които моите войници ходеха, аз не можех нито да стъпя, нито да вляза.
Голямо разочарование беше, не намерих нищо, което да ме грабне, или да ме накара да продължа с играта. Не помня при останалите части как е била изпипана тази подробност, но те са от по-стари, а тази е от края на миналата година. Мисля, че след игра като Crysis, производителите трябва да се замислят колко високо е вдигната летвата и да се опитват да ни дават ако не повече, то поне това, което и другите. Все пак трябва да имаме някакво удоволствие от играта, нещо което да ни грабне, да задържи вниманието и ентусиазма ни през цялото това време, докато играем. Трябва да ни дадат нещо ново, нещо различно, нещо интересно, а не поредния 3D Шутър в стил Quake – вървиш, търсиш и стреляш.
Вашият коментар