За рибите и спортния риболов

Какво е риба?

От гледна точка на биологията тя е гръбначно животно с обтекаема форма на тялото, приспособено за постоянен живот във водата. Характерно за повечето риби е, че при тях липсва ясна граница между различните части на тялото – главата, трупа, опашката. В предната част на главата рибите имат две ноздри, което за въдичаря идва да каже, че рибите наистина имат развито обоняние, на което разчитат при търсенето на храна.

При някои видове като змиорката то е десетки хиляди пъти по-силно от човешкото обоняние. Очите са големи и подвижни, но им липсват клепачи, защото водата постоянно ги мие и те остават винаги отворени. От двете страни на главата са разположени хрилните капаци, под които са хрилете. В техните капиляри става газовият обмен, като разтвореният кислород се извлича от непрекъснато преминаващата през хрилете вода.

За да поддържат тялото си в нужното положение и за да се движат в избраната посока, рибите имат симетрични (гръдни и коремни) и несиметрични (гръбни, анални и опашни) плавници. При някои видове обаче плавниците може и да са “слети” в единно цяло. Външната част от тялото им е покрита с кожа, върху която най-често има люспи. Разбира се, има и видове като нашенския сом, които я карат и съвсем без люспи.

Повечето риби имат под кожата си многобройни жлези, които отделят слуз. Тя ги предпазва от бактерии, но и подпомага по-доброто им придвижване във водата, като чувствително намалява триенето. От двете страни на тялото е разположена цяла или прекъсната линия от по-особени видоизменени люспи. Това е т. нар. странична линия у рибите, която по същество е много чувствителен орган на осезанието, с който се улавят трептения от движещи се обекти във водата. Сърцето при рибите е двукамерно, като кръвоносната им система е опростена. Кръвта от сърцето отива в хрилете, обогатява се с кислород и поема към другите органи.

После пак се връща в сърцето, отново отива в хрилете и т.н. За да хващат и задържат храната, някои видове риби имат остри като игли зъби в устата (щука). При други видове има зъби по езика, по небцето и дори от вътрешната страна на хрилните капаци. На трети зъбите не са в устата, а много по-навътре в глътката (шаран). Последното не бива да се забравя, особено когато имаме работа с т. нар. мирни риби, когато са нагълтали дълбоко въдичарската кука. При опит тя да бъде извадена с пръст, можем да пострадаме именно от гълтачните зъби на рибата. Безспорен рибешки патент е и плавателният мехур. Той е предназначен да подпомага движението на рибата на различни дълбочини. Разположен е в коремната кухина на тялото. Той е пълен със смес от азот, кислород и въгледвуокис. Общо взето, плавателният мехур позволява на рибата да се придвижва във водата с много малки усилия и загуба на енергия.

Хранене и начин на живот

Две са основните категории риби според начина на хранене – хищници и мирни риби. Типичните хищни видове (сом, щука, распер, костур, бяла риба, речен кефал) се хранят с риба и малки животни – жаби, мишки, раци и т.н. Мирните видове (шаран, платика, червеноперка, каракуда, лин, скобар, толстолоб) се делят на планктоноядни (малките на почти всички видове в началото) и хранещи се с дънни организми и растения. Разбира се, в това принципно разделение има и видове, които могат да ловят насекоми и дребни рибки, но и да се хранят като типични мирни риби (шаран). Общо взето, начинът на хранене определя и зоните на обитание на различните видове, както и това, в кой слой на водоема можем да ги потърсим с въдицата си.

 

История на рибите

Ако гледаме безпристрастно, трябва да признаем, че рибите имат много по-дълга “история” на тоя грешен свят, отколкото хората. Според науката “първобитните риби” са се оформили преди около 500 милиона години. Те са първите гръбначни животни с челюсти на устата. Появата им датира отпреди 540 милиона години, през периода на силура през полеозойската ера. В днешния си вид – на водни животни с костна система, те съществуват отпреди около 100 милиона години. За сведение – далечните братовчеди на нашего брата риболовеца са проходили изправени много по-късно – само преди някакви си мижави 4 милиона години. На всичкото отгоре видовото разнообразие на рибите, изглежда, се е развивало през цялото време на огромната им историческа преднина. Според биолозите днес те представляват половината от всички гръбначни животни на Земята, които са около 40 000 вида.

Особеностите на водата сякаш нямат край

Водата е едно от чудесата на света. Тя е забележително вещество не само поради факта, че заема към 70 на сто от повърхността на планетата ни, но и защото притежава присъщи само на нея свойства, които граничат с аномалиите във физиката. Например, че когато замръзва, тя разширява обема си. Освен това тя толкова бавно поема и излъчва топлината, че предпазва живите същества в нея от измръзване и прегряване. На всичкото отгоре превърнатата в лед замръзнала вода има по-малко относително тегло от течната є форма. Така ледът се задържа на повърхността на водоемите и предпазва по-долните слоеве от по-нататъшно понижаване на температурата. Нейната плътност надвишава тази на въздуха стотици пъти, поради което в нея могат да живеят както безскелетни организми като медузите, така и най-големите животни на Земята – например синият кит. Разбира се, той е бозайник, а не риба, но данните му наистина респектират – 33 метра дължина и около 150 тона тегло. Само за сравнение трябва да се знае, че най-голямото животно на сушата – самецът на африканския слон, достига едва 4 метра дължина и тежи 5–6 тона.

Магазин за риболовни принадлежности https://nasluka-shop.com/